Същност, предназначение и роля на документирането и инвентаризирането като елементи на счетоводния метод. Счетоводни документи. Форма, съдържание и изисквания. Видове документи. Документооборот – същност и организация.
Документирането
1. Същност на документирането
1.1. Документирането като елемент на счетоводния метод
Документирането е аналог на фактическата определеност на операциите и сделките т.е.. на определеността им по време и по място на възникване и протичане.
На икономическата дейност е присъща хронологическа последователност – всяка счетоводна операция, за да бъде счетоводно отразена, е необходимо, да бъде отграничена и измерена, индентифицирана и удостоверена т.е. тя трябва да бъде счетоводно документирана.
По съдържание документирането включва:
-
констатиране
-
количествено определяне
-
идентифициране
-
удостоверяване
-
описване
Счетоводните регламентации определят документирането като процес на информационно отразяване на съдържанието на операциите в/у хартиен, технически или др.носител. Това определение не дава израз на същността, а акцентира в/у формалната страна т.е. в/у начина, по които документирането протича в практиката
1.2. Практичеко приложение на документирането – като метод док. се прилага:
-
в момента на възникване на операцията – в този момент се отразяват първични данни, носещи инфо за по-нататъшната счет.обработка.
-
док. се прилага през целия едногодишен период или през отделни междинни периоди: създават се системи от данни и показатели, представляващи обработена хронологична или систематична, събрана чрез документирането първична инфо.
2. Счетоводни документи, форма, съдържание и изисквания, класификация
2.1. Счетоводни документи - те са средство за прилагане на документирането, те са носители на счетоводна инфо – първични или обработени данни и показатели. По своето естество счет. документи могат да са хартиени или електронни, технически носители. Върху тях се правят записи на данни, показатели и формулировки в буквен и цифрен израз.
2.2. Счетоводни документи по форма биват
-
първични – винаги са единични, това са документи, в които за пръв път се регистрира стоп. операция (фактура, ордер)
-
вторични – сбор от първични; това са документите, в които за втори път се регистрира стоп. операции. Това са вътрешни за предприятието документи. В тях се обобщават или се диференцират по опр. признак данни от първичните документи, съставени за еднородни стоп. операции. Целта е еднородните операции да бъдат отчетени в счетоводството еднократно. Първичните документи, на основата на които е направен вторичния се прилагат към него.
-
Материала е изпратен от: Ганчо Христов
Изтегли материала