1.Състав, строеж и структура на материалите.
Съставът и структурата на материалите определят неговите свойства. Необходимо е да се познават свойствата на строителните материали, за да могат те да се прилагат най-целесъобразно в конкретните експлоатационни условия.
Състав
Всеки материал има определен химичен, минерален и фазов състав.
Химичният състав се изразява с процентното участие на химичните елементи и съединения, които изграждат материалите. По химичния състав може да се съди за редица свойства на материалите, като огнеустойчивост, биологична устойчивост, химична активност и други.
Минералният състав показва какви минерали и в какво количество се съдържат в материалите. Материалите, които са образувани от един минерал, са мономинерални, а изградените от няколко минерала-полиминерални.
Фазовият състав на порест материал се изразява чрез количественото участие в него на твърдо вещество, течност и газ, наречени фази:
-твърдата фаза е носител на механичните свойства;
-течната фаза влияе на топлопроводността, мразоустойчивостта, якостта и др.;
Газообразната фаза определя топлопроводността, обемната плътност и др.
Обикновено твърдите вещества образуват „скелет” , в който са разположени пори, запълнени с въздух и вода.
Строеж
Структурата на строителните материали се разглежда на три нива:
-макроструктура – строеж, видим с просто око;
-микроструктура – строеж, наблюдаван с микроскоп;
-вътрешен строеж на веществото, изучаван на молекулно-йонно ниво по методите на рентгеноструктурния анализ, електронната микроскопия и др.
Макроструктурата на твърдите строителни материали (без скалите, които имат собствена геоложка класификация) може да бъде конгломератна, клетъчна, ситнопореста, влакнеста, слоеста, зърнеста и прахообразна.
Към изкуствените конгломерати спадат бетоните, някои керамични материали, разтворите и др.
Клетъчната структура е характерна за пено- и газобетоните и за някои пенопласти.
Влакнестата структура е присъща на дървесината, стъклопластите, изделията от минерална вата и др.
Слоестата структура е ясно изразена при листовите и плочкожидните материали, както и при пластмасите със слоести пълнители(текстил, картон и др.).
Несвързана зърнеста и праховидна структура имат насипните материали – добавъчните материали за бетон, каменно брашно, циментът, гипсът и др.
Микроструктурата на материалите може да бъде кристална и аморфна. Материалите с кристален строеж имат определена температурана топене, по-устойчиви са на външни въздействия и са по-малко активни в химическо отношение; имат еднакви технически свойства(например кварцът).
Материалите с амфорен строеж нямат строго определена температура на топене. Техните свойства са еднакви(те са изотропни) в различните направления (например битумът).
Вътрешният строеж на веществото определя якостта, деформируемостта, твърдостта, топимостта и други свойства на материала.
Връзките между частиците на материалана молекулно-йонно ниво са ковалентни, йонни и мулекулни.
Материалите с ковалентна връзка имат голяма механична якост и са труднотопими(кварц, карборунд и др.).
Материалите с йонна връзка имат голяма якост и твърдост и не са водоустойчиви(например гипс).
Материалите с молекулна връзка имат ниска температура на топене.
Всеки материал има оптимални области на приложение, които се определят от неговия състав, структура и свойства.
2. Основни свойства на материалите – физични и механични (якостни и деформационни) свойства и методи за тяхното определяне.
2.1. Физични
Параметри на състоянието
[url] => tehnicheski-nauki [cpages] => 13 [image_path_1] => /ufiles/2/88/94321/systav-stroej-i-struktura-na-materialite-1.jpg [image_path_2] => /ufiles/2/88/94321/systav-stroej-i-struktura-na-materialite-2.jpg [art_id_redir] => 0 [fullname] => Христо Методиев Илков [user_id] => 20220 )