Пон, 13- ти Юли
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / История

Тамплиерите


Тамплиери

Тамплиери ("рицарите на храма") е названието на един от християнските военни ордени, възникнали в следствие на Първия кръстоносен поход. Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни. Средновековните френски грамоти ползват разнородни системи на датиране, затова се предполага, че орденът е възникнал в периода между 1118 и 1121 година. Най-вероятно е създаден от от бургундския рицар Хюго Пайен и 7 други френски рицари. Целите на новосъздадения орден били поддържането на новото кралство Ерусалим, срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. Кралят на Йерусалим Балдуин Втори дал на рицарите помещение, намиращо се под неговия дворец, според легендите построен на мястото на древноюдейския храм на Соломон. Рицарите се обединили в орден под името "Бедните рицари на Исус от Соломоновия храм (по други източници "Бедните братя от Ерусалимския храм"). Въпреки това орденът е познат повече под другото си име - рицари тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма (Temple). С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа.

Според преданията уставът на Ордена е бил съставен от самия св. Бернар и е утвърден на църковен събор във френския град Троа от папа Евгений III през 1128 г. За основа на устава е послужил уставът на Ордена на цистерианците - един от най-строгите монашески ордени. Забранявало се е употребата на месо, мляко, зеленчуци, плодове и вино. Храната на рицарите се ограничавала с хляб и вода. Облеклото било изключително скромно. При встъпването си в Ордена рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност. Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, сред другите неща, и да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчава тяхното превръщане във важна институция. От 1139 година орденът е бил директно подчинен на папата. Постепенно към края на 12 век тамплиерите разширили задачите на ордена с банкерство. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Приписват им се добра счетоводна организация и създаването на чеково разплащане, напомнящо днешните банкноти.


Орденът имал строго изградена йерархия, отразяваща реалните съсловия на средновековното общество . Членовете се деляли на четири съсловия:


рицарите, въоръжени като тежка кавалерия. Произхождали предимно от феодалните родове.

сержанти, въоръжени като лека кавалерия и считани за по-нисша социална класа от рицарите. По произход от гражданството.

земеделци, които управляват имотите на Ордена;

свещеници, които извършват обредите и свещенослуженията.

За разлика от членовете на Тевтонския орден, при Тамплиерите всички членове полагали обет и изпълнявали устава. Само рицарите съставяли генералния капитул, където се решавали важните въпроси, и само от тях се избирал Велик магистър и другите длъжностни лица на Ордена. Глава на ордена на тамплиерите бил Велик магистър, който се избирал пожизнено. Действал и съвет на сановниците ( "правителството" на тамплиерите), в което влизали сенешал (заместник на великия магистър), маршал (който се занимавал с оръжията и военните дела), велик командир на Ерусалимското кралство (отговарял за домакинските дела) и др. Местните отделения на тамплиерите в различните страни били разбити на провинции (оглавявани от велики командори) и на окръзи (оглавявани от прецептори или приори). Тамплиерите получили правото да строят свои църкви и да имат свои гробища. Рицарите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, а самите те получили правото да свалят наложено от Църквата отлъчване. Цялото им движимо и недвижимо имущество било освободено от църковни данъци. Нито един друг рицарско-духовен орден нямал такива привилегии. Тамплиерите не признавали никаква


Материала е изпратен от: Мария Иванова




Изтегли материала