Четв, 20- ти Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Теоретични и практически модели за уравновесяване на платежния баланс


Теоретични и практически модели за уравновесяване на платежния баланс


3.1.Теории за автоматично регулиране (уравновесяване) на платежния баланс


Привържениците на този анализ придават значение на салдото по текущите операции като единствен измерител на фиктивния трансфер на богатство между държавите. Във връзка с това преобладават проучванията за поддържане на равновесното състояние на платежния баланс. Ако текущото салдо е дефицитно, тогава държавата се нуждае от финансиране и възниква въпросът за начина на финансиране на текущите операции.


Теория за уравновесеното нарастване на текущата сметка на платежния баланс


Един от главните застъпници на тази теория е Киндълбергер[1] (1969). Той приема като даденост, че платежният баланс е в равновесие и поставя въпроса за дългосрочното уравновесяване на текущите плащания. Икономическото влияние на дефицита, респ. на излишъка на баланса по текущите операции определя два подхода в това отношение - външен и вътрешен. Първият разглежда външните салда като резултат от неравновесието на вътрешните икономически променливи (агрегати). На свой ред външният подход се разлага на две основни направления:


първото дава приоритет на уравновесяването на платежния баланс чрез “горната“ част на баланса, т.е. по линия на текущите операции.


второто направление обхваща и долната част на баланса, като изследва връзката между текущите платежни баланси и възможността им да се приспособяват към движенията на капитали (не се възприема обратната връзка).


Уравновесяването на горната част на баланса означава, че се дава логично приоритет на реалните операции със стоки на платежния баланс. Потоците на стоки и услуги са преобладаващи и показват общото състояние на платежния баланс, а движението на капиталите осигурява финансирането на текущия баланс.


При възприемане на второто направление, т.е. когато се дава приоритет на долната част на баланса, текущият баланс се уравновесява спрямо движението на капиталите. Салдото на движението на капитали е резултат от избора на икономическите агенти, които държат портфейли с финансови активи. Тези портфейли зависят от лихвените проценти, от богатството на инвеститорите и очакванията на икономическите агенти. Финансовите активи, които съставляват портфейла, трябва да са с ниска степен на риск, т.е. да са защитени от изменението на лихвените проценти и на валутните курсове.


Изборът на финансови активи влияе върху стабилността на валутния курс. На свой ред той въздейства върху равновесието на текущия баланс и върху капиталовата сметка. На практика не бива да се слага изкуствена разделителна черта между баланса на текущата сметка и този на капиталовата, защото това би затруднило изграждането на макроикономическата концепция, основаваща се на платежния баланс.


Материала е изпратен от: Митко Димов




Изтегли материала