Теоретични основи на данъка

Теоретични основи на данъка

I. Същност на данъка – той е едно законосъобразно, задължително, принудително и безвъзмездно плащане на физическите и юридическите лица в полза на държавата. Той

е част от доходите на физическите и юридическите лица, които те предоставят в ползва на държавата.

II. Теория на данъка

1. Осигурителна теория - според нея държавата е висша форма на управление

2. Жертвена теория - според нея без държавата животът е невъзможен

3. Еквивалентна теория - според нея платеца получава административни услуги и трябва да плаща за тях ( еквивалентно)

III. Функции на данъка:

1. Фискална функция - осигурява на необходимите финансови средства на държавата.

2. Социална функция - преразпределение на акумулиране на част от доходите на лицата с оглед решаване на определени социални проблеми

3. Икономическа функция - преразпределение и акумулиране на част от доходите на лицата с цел решаването (осъществяването) на икономическата политика на страната

4. Контролна функция - чрез нея се осъществява контрол върху елементите на данъчното облагане

4. Елементи на дохода:

1. Предмет (обект) на данъка- всичко онова към което е насочено данъчното облагане (имущество, определени стопански дейности и обороти)

2. Субект (платец) на данъка – това е лицето, което формално е задължено да плати данъка по сметки на бюджета

3. Данъчен носител – лицето (физическо или юридическо), което в действителност понася данъчното задължение, независимо от това дали е било или не е платец на данъка.

4. Данъчен мащаб – определено качество или белег на предмета към който е насочено данъчното облагане

5. Данъчна единица – конкретна част от мащаба на данъка върху която се определя размерът му

6. Данъчна основа – броят на облагаемите данъчни единици върху които се изчислява данъчното задължение

7. Данъчен размер – размерът на данъка с който се облага една данъчна единица

8. Данъчно задължение – произведението на данъчната основа и данъчният размер

4. Принципи на данъчното облагане:

1. Равномерност на данъка

2. Определеност на данъка

3. Удобство на данъка

4. Евтиност (Рентабилност) на данъка

4. Начини за облагане с данъци:

1. Поголовно облагане с данъци – при този начин на облагане всяко физическо лице навършило определена възраст се облага еднократно с един и същ размер данък, независимо от неговото имотно и финансово състояние

2. Пропорционално облагане с данъци – при него данъкът остава един и същ независимо от измененията на облагаемата (данъчната) основа, а данъчното задължение нараства пропорционално спрямо измененията в облагаемата основа

3. Прогресивно облагане – при него размерът на данъка се изменя по една предварително определена прогресия, а данъчното задължение нараства прогресивно спрямо нарастването на данъчната основа

4. Начини и техники за събиране на данъците:

1. Откупна система за събиране на данъците – при нея определени богати лица срещу заплащане получават правото да събират данъците от населението

2. Събиране на данъци чрез нарочни държавни служители (бирници)

3. Събиране на данъци посредством използване на таксови марки или специална хартия

4. Безобложно събиране на данъци – при него данъкоплатеца сам установява данъчното задължение и го внася в приход на бюджета. Държавните органи само упражняват контрол дали данъкът е изчислен правилно и в срок ли е внесен в приход на държавният бюджет

Материала е изпратен от: Росица Димова




Изтегли материала