Вторник, 29- ти Септ.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Теоретични основи на държавните заеми


Теоретични основи на държавните заеми


При съвременните условия данъците са традиционен метод за събиране на пари за държавния бюджет. В същото време престъпленията от държавната дейност, въпреки чувствителното си нарастване. заемат незначителна част от бюджетните приходи и по принцип на правителствата никога не им достигат пари. Във връзка с това държавата отдавна използва заемите като метод да си достави допълнителни ресурси за финансиране на разходите. Днес използването н заемите не е само технология за събиране на приходи, но и неизбежно следствие на предизвиканото от тях нарастване на държавни дълг. На този фон може да се каже, че заемът е метод, който позволява набирането на приходи и дава възможност на кредиторите да ползват свободно определени предимства както при получаването н лихвите, така и при изплащането на дълга. Разбира се, заемите най-дискутираният метод за покриване на държавните разходи Обстоятелството, че този начин на финансиране винаги присъства при правенето на разчетите за пълнежа на държавната хазна изисква неговото представяне от теоретическа и практическа гледна точка.

1. Теоретически основи на държавните заеми

Днес, когато основен проблем на държавните финанси в почти всички страни е недостигът на бюджетни ресурси и непрекъснато те нарастване на разходите, ролята на държавните заеми силно се повишава. Израз на това са големите измерения на държавната задлъжнялост и силното разрастване на мащабите на операциите с държавни ценни книжа. В този план държавният заем е явление, характеризира

се със специфично движение на парите между държавата, нефинансовите фирми, банките, финансовите учреждения и гражданите - движение, което е свързано с дейността на правителствата като заематели н парични капитали. При определени условия държавата може да бъде кредитор по' отношение на финансово-кредитните институти, корпорациите и физическите лица. Същественото, главното в този процес безспорно е ролята на държавата като кредитополучател (заемател).

Съвременната държава използва кредита като метод за набиране на пари и основна причина за това е непрекъснатото засилван на неговото участие в покриването на държавните разходи. Характерно е, че като метод за събиране на пари кредитът и конкретната м форма, в случая заемите, се използват наравно с данъците. Те остават предпочитано средство за бързо мобилизиране на временно свободните пари в националните икономики и заедно с данъците са финансова основа на изпълняваните от държавата икономически, политически и социални задачи. Имат две основни форми - вътрешни и външни. По принцип отношение към националните финансови системи имат предимно вътрешните държавни заеми. При тях държавата заема пари от физическите и юридическите лица и ги използва за финансиране на своите разходи.

Движението на парите, мобилизирани по линията на заемите, е част от движението на парите, характерно за кредита въобще. По тази причина логично икономическа основа на държавния заем е движението на заемния капитал. Икономическата наука определя заемния капитал като особена стока, която се предлага на пазарите на заемен капитал. Тези пазари се отличават от стоковите по това, че на тях обектът на покупко-продажбата винаги има парична форма. Тук държавата е купувач на заемен капитал, чийто мащаби се предопределят от внезапно възникналите финансови потребности. Съществена черта на мобилизирания от държавата заемен капитал е особеният начин на неговата покупка. Важен момент тук е обстоятелството, че отчуждаването на заемния капитал става чрез използването на кредита като собствеността върху парите не се променя. Следователно за разлика от стоковата размяна, където е налице насрещно движение на стоки и пари, при отчуждаването на заемния капитал притежателят му остава едно и също юридическо или физическо лице. Държавата купува заемен капитал, подобно на всички останали икономически агенти, на капиталовите пазари. При осъществяването на сделката тя плаща определена цена, която се диктува от равнището на лихвата и обичайните отстъпки и комисиони за кредитора.


Материала е изпратен от: Николай Белчев




Изтегли материала