Петък, 5- ти Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Статистика и иконометрия

Теоретични основи на управлението. Класическа управленска теория-


I.Теоретични основи на управлението. Класическа управленска теория.

1. Кратък исторически преглед

1.1 Управление в прединдустриалните общества

Необходимостта от управление е съществувала главно в държавата, църквата и армията. Основните принципи, които са се формирали тогава и са валидни до наши дни са: верижност на командването, предаване на властта, помощен състав, единство на командването. В този период все още няма изградена някаква теория за управление.

1.2 Управление по време на промишлената революция

Промишлената революция коренно променя живота на хората и начина по който те работят и общуват. При бързото разрастване на фабриките възниква необходимостта от разглеждане на въпросите на управление. Най- известни представители на управленската теория за този период са: Робърт Оуен и Чарлз Бабидж.

Робърт Оуен стига до извода, че човешките ресурси са толкова ценни за производството на стоки, колкото са финансовите и материалните. Доказва, че подобрените условия на работниците довеждат до увеличено производство и печалба. Въвежда всекидневното оценяване на работниците.

Чарлз Бабидж известен със своя принос към развитието на модерната английска математическа школа. Прилага математически принципи в управлението. Той е предложил всяка отделна операция да бъде анализирана и отделена от другите. Бабидж може да се смята и за предшественик на съвременните поточни линии.

2.Класическа управленска теория

Тя може да бъде разделена на две направления: административна теория и научен мениджмънт.

2.1 Административна теория разглежда цялостната организация и се опитва на разработи правила и принципи, насочващи мениджърите към по- ефективна дейност. Представители: Анри Файол, Хенри Емерсон, Макс Вебер, Линдъл Уруик и Честър Барнърд.

Анри Файол написва книгата Общо и промишлено управление. Разделя изучаването на управлението на области планиране, организиране, ръководене, координиране и контролиране. Формулира четиринадесет принципа: разделение на труда, власт, дисциплина, единство на командването, единство на ръководството, подчинение на интересите, заплащане, централизация, степенна верижност, ред, справедливост, стабилност на службата, инициатива и дух на преданост. Въпреки че са отпреди повече от 80 години, те много наподобяват принципите, прилагани и днес.

Хенри Емерсон известен с книгата Дванадесет принципа на производителността, в нея разглежда и формулира принципите на управление на едно предприятие. Някои от тях са: точно формулиране на целите, анализ на всеки нов процес, компетентна консултация, дисциплина, нормиране на операциите и др. Емерсон пръв въвежда понятието ефективност и го определя като най- изгодно съотношение между разходи и печалба.

Линдъл Уруик неговия принос е в разработването на принципи за построяване на формална организация, които са актуални и сега. Това са: съответствие между хората и структурата, създаване на щабове, съответствие между права и отговорности, норми на управляемост, специализацията, определеност.

Макс Вебер развива теорията за бюрократичното управление, която подчертава необходимостта от стриктно дефинирана йерархия, изградена върху определени закони и власт. Вебер очертава следните структурни характеристики: йерархична структура, разделение на труда, правила и постановления, техническа компетентност, отделяне на собсвеността, сила на постовете, водене на документация.

Честър Барнърд известен с труда си Функциите на служителя, разглежда организацията като кооперативна система от индивиди, която включва три универсални елемента: желание за сътрудничество, обща цел, комуникация.

2.1 Научно управление/мениджмънт/ засяга проблеми свързани с управлението на работния процес. Основоположници са: Фредерик Тейлър, Хенри Форд, Лилиан и Франк Джилбърт.

Фредерик Тейлър той смята, че трябва да се заплаща повече на по- производителните работници, отколкото на другите. Принципите на Тейлър са: определяне на единствения най- добър начин за изпълнение на задачите, научен подбор на персонала, финансови стимули, функционално ръководство.

Хенри Форд неговите усилия са съсредоточени върху създаването на по- съвършена поточна линия и по този начин въвел конвейрно производство. Главна заслуга е създаването на поточна линия и организирането на производство с масови мащаби.

Семейство Джилбърт последователи на научноуправленската теория на Тейлър, те създават методи за обучение и усъвършенстване на работниците, като им дават възможност да се сменят при изпълнение на отделните операции.

Класическите теории продължават да се популярни и днес. Към тях обаче се отправят и някои критики. По- важни от тях са:

*разчитане на опит развиват идеите си на базата на своя опит;

*непроверени предположения предположенията се основават не на научни изследвания, а на тяхната собствена ценностна преценка;

*пренебрегване на неформалната организация пренебрегват социалната дейност, издигането на групови водачи и други;

*непредвидени последици силното наблягане върху правилата и разпоредбите може да накара хората да им се подчиняват сляпо, без да вникват в техния замисъл;

*човешкият фактор оставят впечатление, че организацията е машина и че работниците са просто отделни части, които трябва да бъдат приспособени към нея;

Няколко факта в защита на учените от този период:

*работната сила не е била достатъчно обучена и образована, за да изпълнява някои дейности, съществуващи по това време;

*много от авторите са писали по времето, когато технологиите като цяло и най- вече тези в производството са търпели бързи промени.

Теоретиците е трябвало да пишат, разчитайки повече на опит, отколкото на познания за успехите и провалите на други автори в областта на управлението. И въпреки това в исторически аспект техните трудове са значителни и днес.


II. Развитие на управленската теория и практика. Видове теории. Съвременни тенденции в управленската теория и практика.

Управленската теория и практика през 20-те и 30-те години започва да се насочва към човека и работното място. Тя застъпва идеята, че по- голямата задоволеност на работника ще доведе до по- голяма производителност.

1. Поведенческа /бихейвиористична/ управленска теория един от нейните основоположници е Елтън Майо. Той формира теории, които засягат факторите, повишаващи човешката мотивация и удовлетвореност. Негов последовател е Дъглас Макгрегър. Той смята, че организациите прекалено много наблягат на контролните механизми, които означава с Теория Х и развива алтернативна теория У, която гласи, че при благоприятни условия работниците могат да харесват своята работа и да дадат ценен принос при вземането на решения в организацията.

Крис Аргирис твърди, че прекаленото контролиране от страна на ръководителите подтиква работниците към пасивност, зависимост, подчинение и безотговорност.

Ейбрахам Маслоу според него хората са мотивирани от потребности подредени в йерархия най- основни са физиологични, а след това потребностите от сигурност, любов, уважение и собствена реализация.

Учените на поведенческата теория дават тласък на разбирането за управление, като подчертават важността на индивида в организацията - елемент, пренебрегван от творците на класическата школа.

2. Количествена управленска теория появява се интерес към приложението на операционната изследователска технология, той се засилва с напредъка на компютърните технологии. Човешкото поведение се отразява с математически модели, но трудното е, че човешкия фактор не се поддава лесно на количествена оценка.

3. Системна теория занимава се с това, как организациите като цяло могат да бъдат направени по- резултатни и ефикасни. Системната теория се базира на идеите на Лудвиг фон Берталанфи. Според него всяка дисциплина изучава системни форми, които са съставени от взаимно свързани подсистеми. Той подчертава, че оцеляването или провалът на системата зависят от взаимовръзката между подсистемите и от техния принос към цялостната цел на системата. По нататък класифицира системите като отворени или затворени. Затворена е тази, която не разчита на ресурси от околната среда. За да съществува една затворена система трябва да има вътрешни ресурси, които да трансформира в стоки и в услуги за консумация от членовете на организацията. Отворена е тази, която за да оцелее, трябва непрекъснато да търси ресурси от околната среда /информационни, финансови, материални и човешки ресурси/.

4. Вероятностна /ситуационна/ теория възниква в началото на 60 години на този век, през периода се разширяват пазарите на обособени продукти /не на общи/. Потребителите изискват по- голямо разнообразие в продукцията, която купуват. Намалява броят на работниците и се увеличава броят на служителите. Британските учени Бърнс и Столкър след проучване на няколко промишлени фирми заключават, че подходящите управленски похвати са силно зависими от вида на дейността на организацията. Една от целите на проучванията на вероятностната структура е да се определят тези измерения и условия, които влияят върху дадена ситуация, и тези, които не влияят.

Изводи от видовете управленски теории:

*от класическата теория идеите за структурно изграждане на организацията с цел повишаване на производителността и ефективността.

*От поведенчиската теория мотивацията и усъвършенстването на работната среда;

*От системната теория - околната среда и връзките между подсистемите в организацията;

*От количествената теория методи;

*От вероятностната/ситуационната/ теория особеностите на ситуацията.

5. Съвременни тенденции в управленската теория и практика

Те възникват главно поради бързо променящата се икономическа среда, силна ресурсна зависимост, развитието на научно- техническия процес, изискванията на екологията и други. Предлагат се и нови идеи или се модифицират предишни теории и възгледи. Някои от съвременните тенденции в управленската теория са:

*Популационно- екологична идея на основата на биологичните принципи обяснява защо едни организации оцеляват, а други не. Смята се, че управленските способности играят по- малка роля, отколкото околната среда и промените в нея.

*Теорията Z на Уилям Оучи тази теория решава проблемите свързани с управлението на човешките ресурси. Тя съчетава най- доброто от американския и от японския стил на управление.


Американски стил

Японски стил

Краткосрочна заетост

Доживотна заетост

Индивидуално вземане на решение

Решение чрез консенсус

Индивидуална отговорност

Колективна отговорност

Бърза оценка и повишение

Бавна оценка и повишение

Пряк формален контрол

Косвен, неформален контрол

Специален път на професионално развитие

Неспециален път на развитие

Частична грижа за служителя

Цялостна грижа за служителя

* Модел /моделът 7-S/ на Питърс и Уотърман- той съчетава 7 елемента:










Материала е изпратен от: Маргарита Василева




Изтегли материала