stdClass Object ( [ddate] => 2019-02-13 05:46:20 [path_image] => /ufiles/2/147/153368/tradicionni-podhodi-za-kalkulirane-na-sebestoinost-2.png [article_excerpt] => Традиционни подходи за калкулиране на себестойност Тези традиционни подходи се основават на разграничаването на разноските на производствени и извънпроизводствени и на преки и косвени. За да се осъществи това е необходимо да се извърши проектиране и внедряване на калкулационна система. Основа на про [meta_keywords] => традиционни,подходи,калкулиране,себестойност,тези,традиционни,подходи,основават,разграничаването,разноските [cat] => Счетоводство и контрол [cat_id] => 79 [scat] => 36 [art_id] => 153368 [title] => Традиционни подходи за калкулиране на себестойност [article_page] => 2 [article_html] =>

Преработковия метод предполага сериозна предварителна подготовка при проектиране и внедряването на калкулационна система. Ще следва да се дефинират обекти на калкулиране, калкулационна единица, центрове на калкулиране, калкулационни статии, калкулационни периоди и бази за разпределение на косвените разноски. Обект на калкулирането е това, за което установяваме себестойност. Това може да бъде готови изделие или изпълнена услуга, но може да бъде полуфабрикат на която и да е фаза на преработка, както и изпълнението на коя да е операция. Калкулационната единица е единицата мярка, която ще приложим, за да получим количествен и квантифициран израз на онова, което ще измерваме. Това може да бъде брой, метър, литър, тон, но може да бъде тонкилометър, киловатчас, декар мека оран, а може да бъде още 1 болнично легло, 1 обучен студент и т.н. Правилното определяне на калкулационната единица предопределя точността на установяването на себестойност. Центровете на калкулиране са онези точки от технологичната верига, в които се установява себестойност. Те могат да бъдат последователни и паралелно разположени. Необходимостта от обособяването на центрове на калкулиране с цел установяване на стойност на междинни изделия (полуфабрикати), ако не е вследствие на възможна продажба на полуфабрикати, като такъв е по преценка на управлението съобразно критерия цена/полезност на информацията. Калкулационния период е времето между два момента на установяване на себестойност. Предприятията със слаб мениджмънт установяват себестойност единствено в края на годината и то основно с цел намиране на величаната на незавършеното производство. Предприятията, които работят в непрекъснат производствен цикъл, се стараят да установяват перманентно себестойност. Предприятия, при които технологичната обработка предполага естествени процеси като ферментиране, зреене, стареене и т.н., съобразяват периодичността на калкулирането с тези процеси. Базите за разпределение на косвените разноски следва да целят обективност на информацията, а не рационализиране на изчисленията. Често предприятие избрало една база, например в участък 1, я прилага при разпределението на всички разноски. Така например винаги е по-добре административно-управленските разходи и разходите по продажбите да се разпределят по видове продукти или по видове дейности на база получените от всяка една дейност или продукт приходи, отколкото на база преки материални разходи, преки трудови разходи, или пък бройки. Защото извършването на административни и управленски разходи цели увеличаването на продажбите и има по-косвено отношение към разходите на материали.

Преработковия метод се прилага в полуфабрикатен или безполуфабрикатен вариант. Полуфабрикатния вариант се прилага при прекъснатите производствени процеси с междинни складове, напр. винопроизводство, докато безполуфабрикатния се прилага в непрекъснати производствени процеси, напр. електродобива.

Двата традиционни калкулационни метода бележат развитие започнало през 60-те години на миналия век с въведеното от Алфред Слоун в заводите на Дженерал Моторс нормативно отчитане на разноските наречено стандарт костинг. Идеята е въз основа на натрупания опит и водещите технологични и технически постижения да се определят стойностни и количествени нормативи за всички съществени разноски, които понася един бизнес. След като веднъж са заложени тези нормативи чрез подходящо организирана отчетност се следят фактическите отклонения на направените разноски от нормативно заложените. Тези отклонения, които могат да бъдат преразход или икономия, са сигнал за мениджмънта да се търсят и установят причините за възникването им. Нормативите, които се залагат, биват: идеални, базисни и текущи. Идеален е нормативът, който преследва най-доброто известно постижение. Базисни са нормативите, които предприятието определя като валидни за един относително дълъг период, напр. периода между два основни ремонта на дадена промишлено производствена инсталация. Текущи са нормативи, които се залагат като действащи в рамките на годината или по-кратко време.

[url] => schetovodstvo-i-kontrol [cpages] => 3 [image_path_1] => /ufiles/2/147/153368/tradicionni-podhodi-za-kalkulirane-na-sebestoinost-2-1.jpg [image_path_2] => /ufiles/2/147/153368/tradicionni-podhodi-za-kalkulirane-na-sebestoinost-2-2.jpg [art_id_redir] => 0 [fullname] => Марияна Маринова [user_id] => 5405 )