Четв, 28- ми Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Tрагична предопределеност на човешката вина (Софокъл- "Едип Цар")


СОФОКЪЛ - „ЕДИП ЦАР”

ТРАГИЧНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ НА ЧОВЕШКАТА ВИНА

Представата за Света, за Вселената е представа за двуликост - Светът се явява едновременно и светлина - Космос (хар­мония), и мрак - Хаос. Този дуалистичен образ съдържа в себе си идеята за харак­тера на Вселената, намираща израз в по­вечето древногръцки трагедии. От тази гледна точка, двете „лица” на Всемира се явяват на човека в своята цялост, непротиворечивост. В трагедийното произ­ведение позицията на хората спрямо Все­лената е променена. От участник човекът се превръща в мислител - той „става” онзи, който иска да познае, да открие скритото, да разгадае тайнството. Изведнъж целостта на Света се разпада. Колкото повече индивидът научава за него, толкова повече остава скрито, кол­кото повече успява да „извади” нещата около себе си от мрака на непознатото, от хаоса на неоткритото, толкова пове­че те потъват и размиват очертанията си в него. Двете „лица” на Вселената за­почват да се осмислят като трагично противоречиви. Светът се оказва трагич­но раздран от мрак и светлина. Нещо повече, човекът, като част от този свят, се „разпъва” на неговата двуликост, разкъсван е от вътрешната му противопоставеност. Човешкото започва да осъз­нава и търси себе си сред необятността на всичко заобикалящо го, но се оказва твърде ограничено, малко и нищожно.

Светът, съграден от хората, е неустойчив, защото представлява твърде малка част от Вселената, на чиито „капризи” изцяло е подчинен. Подредеността му рухва, превръщайки се в привидност, в илюзия за спокойствие и щас­тие. Винаги съществува опасност от „завръщане” на хаоса. И именно в това вечно битие на мрака се състои тра­гичното. В „Едип цар” Софокъл търси причината за тази трагичност в самия човек. Желанието за промяна позицията и гледната точка към света е причина за човешкото нещастие. Фактът, че човек от участник е превърнал себе си в наблюдател, задълбочава неговото соб­ствено страдание. Именно поради това още в началото на произведението Едип се самопроклина, без да знае оба­че какво върши:

И ако той живее тук, във моя дом, и аз го зная, клетвите, изречени от мене, нека паднат на главата ми!

Клетвата на героя „зазвучава” дори като двойно самопроклинане; един път той проклина себе си като извършител и втори път - като човек, който гледа, познава, но не вижда самия извършител. По този начин още в самото начало на трагедията се поставя проблемът за необходимото наказание. Героят сам го предизвиква, сам - чрез собствената си клетва.

Проблемът за рода и престъплението спрямо него като предизвикана трагич­на съдба за Едип присъства още в само­то начало на произведението. Истина­та за рода е налице, но героят не я забе­лязва, защото макар и явна, тя е скрита за него:

...Но днес е мое царството, което беше негово, и моя е съпругата му, мое е леглото му.

Едип сякаш „изповядва” греха си или най-малкото пряко го изказва. Но геро­ят не става нещастен от това, тъй ка­то не подозира истината. Собстве­ният му грях остава скрит за него, за­щото той не знае. Видимото се оказва невидимо. Именно тези взаимовръзки между скрито - явно, знаене - незнаене, очертават основния проблематичен кръг в произведението. В този контекст се появява и още един мотив - мотивът за мълчанието. Героите, ко­ито познават истината, мълчат, отказват да говорят. Още в първи епизод Тирезий не иска да казва на царя това, което той знае като прорицател:


Материала е изпратен от: Ivaylo Ventsislavov




Изтегли материала