Петък, 2- ри Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Трансфер при две ценови бази


ТРАНСФЕР ПРИ ДВЕ ЦЕНОВИ БАЗИ (Метод на двойната

трансферна цена – Dual pricing)


Противоречието между икономическите интереси на продавача и купувача във вътрешнофирмения обмен е довело до разработването на метод на трансферното ценообразуване, който съответствува по-добре на духа на деценрализираната фирма и като че ли сполучливо разрешава конфликтните ситуации.


За структурните поделения-продавачи най-изгодно е трансферът да се осъществява по пазарна цена, а поделенията-купувачи предпочитат трансферната цена да бъде определена въз основа на променливите разходи на доставчика. За да бъдат съчетани по опримален начин тези различни ценови бази, в практиката на вътрешнофирмените доставки се допуска да се използуват едновременно две трансферни цени. Едната служи примерно за постигане на общите фирмени цели, а другата – за стимулиране на ефективното управление на звената.


Системата на двойната трансферна цена удовлетворява едновременно и двамата партньори. Звеното-продавач осъществява трансфера по цена, равна на пазарната или по т.н. “синтетична пазарна цена”, която му осигурява определена печалба и го стимулира да реализира изделията си във вътрешнофирмения обмен. Звеното-купувач закупува необходимите му градивни елементи от фирмата по цени, равни на променливите разходи на производствената единица-доставчик. Ако поделението-потребител е заинтересовано да купува отвън, това ще осигурява на поделението-производител по-добро използуване на мощностите и съответно по-ниски постоянни разходи.


Накратко, системата на двойната трансферна цена създава стимул и в двете структурни звена да действуват в съотвествие със своя интерес, а оттам и в интерес на фирмата като цяло. Този метод обаче има един основен недостатък, който обяснява защо той не е получил голямо приложение в практиката. Проблемът е, че съществува опасност отделните структурни единици да печелят, а фирмата като цяло да губи.

Под влияние на двойното трансферно ценообразуване, освен това, в структурните поделения може постепенно да се формира погрешно разбиране и поведение във връзка със собствения им контрол върху разходите. След като и двамата партньори получават най- изгодната за тях цена – продавачът висока, а купувачът съответно ниска, те могат лесно да престанат да се интересуват от динамиката на разходите си. За фирмата като цяло подобно положение е нежелателно и неблагоприятно (вж. примера на стр. 241 – 242).


ИЛЮСТРИРАЦИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ТРАНСФЕРНОТО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ


Дотук бяха характеризирани поотделно, заедно с плюсовете и минусите, различните методи, които се използуват в действуващите системи на трансферното ценообразуване. С цел да бъдат обобщени и съпоставени тези методи, по-надолу се разглежда един пример18. Той лаконично илюстрира същността и особеностите на всеки от методите. По този начин читателят получава обобщена представа за алтернативите за ценови решения, които съществуват при вертикално интегрирани вътрешнофирмени доставки.

Нека да приемем, че фирмата “Х” е производител на селскостопански трактори. Нейното предприятие “А” произвежда части и детайли за двигатели, които доставя на фирменото предприятие “Б” за вграждане в крайното изделие. Аналогични комплектуващи изделия се продават на пазара от други производители по $150 за детайл. Поделението “Б” купува цялата продукция на поделението “А” и иска да евеличи количеството до 500 бройки.


Данните за разходите на поделението “А” са следните:


Разходи

Окомплектовка Стандартни Фактически


Материални разходи $50 $60

Разходи за труд 20 25


Материала е изпратен от: Стефка Петрова




Изтегли материала