Вторник, 24- ти Ноември
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Търговските банки


Търговските банки

Възникване на банк. операции и банк. дело

Със зараждането на 1те д-жави (преди около 3000г. пр.н.е.) в древ. Изток е било характерно в кач-вото на пари да се use особено важни и обществено значими пред­мети за потребл-е, т.е. стокови пари. Местата за съхранение на сток. пари се установяват в храмовете и в др. култови сгради. Заместването на сток. пари с метални се осъществява п/з дълъг истор. период, при това метал. пари запаз­ват стоковата си форма. При тези процеси парич. обращ-е започва да укрепва и his регулиране изисква бързата замя­на на 1 вид сток. пари с др. вид. Постепенно започва да се развива предоставянето на заеми с отсрочване на плащането. Формиралите се традиции на доверие към храмовете в древ­. Изток за съхраняване на парич. ср-ва и за осъществ. на парич. оборот се пренасят към древ. Гърция, древ. Рим, а по-късо и в средновек. Европа. Постепенно започва и упълномоща­в. на отделни лица да извършват парич. операции, да съх­раняват благор. метали и др. ценности. Във връзка с ус­ложняването и умножав. на тези и др. операции се засилва ролята и влиянието на тези лица. Те се превръщат във фин. посредници (банкери). Още тези 1ви банкери започнали да разбират, че натрупа­ните огромни парич. ср-ва, стоящи без движ-е, не са из­годни, че могат да се отдават за временно ползване, к/о ще до­веде до значит. изгоди. Заедно със заемните (кредитни) операции, постеп. се развива и воденето на с/ки за обслужването на вложителите. Пресмятанията се осъществ. с помощта на т.нар. трансферити, т.е. прехвърлянето на парич. ср-ва от 1 таблица (с/ка) по др. Всеки вложител е имал своя таблица с името си. Парич. ср-ва от таблицата на 1 вложител са прехвърляни по таблицата на др., като по този начин се формиат най-простите форми за безналични разплащ-я. Постеп. премахване на изключит. право на хра­мовете да осъществяват парич. операции в древ. държави започва от VII в. пр.н.е., когато се пристъпва и към сеченето на метал. пари. Стандартизирането и монетизирането на парич­. обращ-е стават изключит. привилегия на д-вата. Сеченето на пари стимулира разв-ето на търг. отнош-я м/у страните. В древ. Гърция, в края на V и нач. на IVв. пр.н.е. в повече от 30 града са действали трапезити (сарафи), като е съ­ществувала известна специализация в тяхната дейност. Едни тра­пезити са извършвали влогонабиране и плащания за с/ка на клиентите си, др. са давали заеми под залог, 3ти отчитали прих. и р-дите (полети), др. събирали парич. ср-ва (аподеки), контролирали верността на парич. операции (логисти), съдебно разрешавали ?си по неправилната отчет­ност и т.н. Дълго t с парич. операции се занимават преди V гър­ци или са били възлагани на роби (диспенсатори). Разширеното на по-късен етап влияние на търгов. къщи, обуславя усъвър­шенств. на посредническите и платежни операции, стимули­ра парич. натрупвания, като концентрацията на търгов. къщи е в основата на зараждането на банките.

Устойчива форма на орг-ята на парич. обращ-е и кредит. дейност в древ. Рим е предприемаческата дей-т на асоциациите. Лицата, к/о изпълнявали парич. опе­рации (аргентарии) създават асоциации, в к/о предприемач. риск се разпределя м/у V участници. Асоциациите са поемали задълж-я по събирането на държ. данъци, уреждали са плащания, осъществ. са операции по влогона­биране, продажба на С на публични търгове, извършвали са кредитни операции и др.

С разцвета на търговията и манифактур. п-во п/з IXв. в северните италиански градове (Венеция, Генуа, Флоренция, Милано, Сиена и др.), банк. дело постепенно за­почва да се развива.

През 1171г. във Венеция е създадена 1та банк. инс­титуция „Асоциация за кредитир. на морската търговия", к/о е наподобявала съврем. банки. Ик. разв-е на градовете в Италия довежда до възникването на гол. ТБ, като тази в Генуа п/з 1407г., в Сиена п/з 1472г. и др. П/з 1473г. са образувани 1те ломбардни бан­ки, к/о разрешават кредити с/у залог на бързо продаваеми вещи.


Материала е изпратен от: Тодор Иванов




Изтегли материала