Вторник, 29- ти Септ.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Управление на портфейла


Управление на портфейла

Портфейлът на ценни книжа (инвестиционният портфейл) представлява ефективна комбинация от финансови активи с цел да се получат ползи. Целесъобразността от инвестиране на парични средства в ценни книжа изисква да се оцени:

• рискът, присъщ на тези активи;

­очакваната им доходност;

­достатъчна ли е тази доходност за компенсация на очаквания риск.

На инвеститорите отдавна им са известни ползите от ефективния набор и диверсификация на вложенията в ценни книжа. Но първият количествен анализ на тези ползи е разработен от лауреата на Нобелова награда Хари Марковитц. Предположенията за изграждане на модела на Марковитц са следните:

1.Възвръщаемостта от един портфейл представлява сума от ефектите на отделните акции, а инвеститорите ясно си представят разпределението на нормите на възвръщаемост в зависимост от риска.

2. Инвеститорите приемат риска като пропорционален на възприетата от тях възвръщаемост на дадена ценна книга или портфейл.

3.Инвеститорите са склонни да базират своите решения върху два параметъра: очаквана възвръщаемост и отклонението на възвръщаемостта.

4. Инвеститорът по принцип не е склонен да приема риск. За дадена възвръщаемост той предпочита минимален риск, а за дадено равнище на риск той предпочита максимална очаквана възвръщаемост.

От изложеното може да се направи заключението, че ефективен е онзи портфейл, който осигурява максимална очаквана възвръщаемост при минимален риск.

При оценката на риска на конкретен актив може да се постъпи по два начина:

­активът се разглежда съвършенно самостоятелно, изолирано от другите активи или

­като неделима част от портфейла.

Оценката на риска в тези две направления може да покаже, че резултатите се менят. Така например активът оценен изолирано има висок риск, но оценен от позициите на портфейла при определено съчетание на входящите в него активи, може да се окаже безрисков. Включването на повече и по-разнообразни активи в портфейла, като правило, води до намаляване на риска. Както се вижда, рискът е непостоянна величина и зависи от начина на разглеждане на актива: самостоятелна или като част от инвестиционния портфейл. Когато активът се разглежда самостоятелно, се определя неговият общ риск. Обикновено той се изчислява на основата на дисперсията на възможните отклонения на очакваната доходност. Във втория случай рискът се представя като условен пазарен риск на актива, т.е. дела на риска на актива спрямо риска на целия портфейл.


Материала е изпратен от: Мирослава Маринова




Изтегли материала