Неделя, 8- ми Декември
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / История

Урбанизацията


Относителната тежест на тези причини за различните региони на света е различна. Така например в слаборазвитите райони на света водеща причина за увеличаването на градското население е главно естественият прираст – приблизително 60 % от нарастването се дължи на високата раждаемост и намаляващата смъртност. Останалите около 40 % от прираста са в резултат на вътрешната миграция и преначартаването на градските граници. За Африка естественото възпроизводство формира 75 % от ръста на населението в градовете, за Азия – той е около 51 %. В Китай, който се намира в период на икономически разцвет, той е от порядъка на около 28 %.

Ако в наше време близо половината от хората на планетата живеят в градовете, то експертите са изчислили, че в обозримо бъдеще – към 2030 г., над 60 % от човешката популация ще населява градските центрове. В сравнение с 1950 г., когато статистиците от ООН за първи път предлагат данни за градското население на всички държави, урбанизираното население на държавите от Азия и Африка нараства близо три пъти. В този случай също се запазват регионалните различия, защото, ако сега близо 40 % от жителите на азиатския и африканския континент са градски жители, то в Северна Америка около 78 % от населението обитават градските центрове.

Демографите са категорични, че към 2025 г. градското население в развитите страни ще бъде около 82 % от цялото население на тези държави. На практика това означава, че темповете на урбанизация на страните от глобалния Север ще се забавят. Сега средната норма на нарастването на градското население в тях е около 0,83 % годишно, а в периода 1950–1975 г. тя е била близо 2 %.

В слаборазвитите райони тенденцията е обратна. Градското население там през 1950 г. е около 18 %, към 2000 г. е близо 40 % и се предвижда да нарасне на около 54 % през 2025 г. В точни цифри това означава, че обитателите на градовете ще бъдат приблизително 3,5 милиарда души. Подобен ускорен темп на вътрешна миграция от селата към градовете вече е изживян в САЩ и другите високоразвити страни още през първата половина на ХХ век.

За същото това време селското население от глобалния Юг ще престане да нараства след 2020 г. и ще се стабилизира в рамките на 3,1 милиарда души. Всички предварителни прогнози сочат, че през следващия четвърт век най-висока ще бъде динамиката в степента на урбанизация на Африка – предимно района на Сахара, където се предвижда тя да нарасне между 34 и 49 %.

В страните от този регион урбанизацията протича в твърде своеобразен вид, защото е обичайно да се развива един-единствен голям град, а не система от поне няколко големи модерни града. Успоредно с това се развиват и множество малки градове, където икономическият живот е лишен от динамика, развитието на услугите, здравеопазването и просветното дело, начина на живот на хората са по-близки до селския, отколкото до битието в големия столичен град. Подобна особеност както за големия град, така и за малките градове се превръща в сериозно предизвикателство пред изграждането на основната инфраструктура, осигуряването на питейна вода, електричество, канализация, здравни и просветни заведения, жилищно строителство и др. По тази причина в редица градове като Адис Абеба се оформят огромни квартали, по-скоро гета, където битът и начинът на съществуване на големи групи хора е далеч от нормите на модерния свят.


Материала е изпратен от: Минка Гочева




Изтегли материала