Вторник, 27- ми Юли
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Биология

Въглехидрати


Въглехидратите са голяма група органични съединения които имат първостепенно биохимично значение и са най- разпространени в живата природа. Наименованието въглехидрати е възникнало заради това че съставът на молекулите на голяма част от тези съединения може да се изрази с общата формула Сm(Н2О)n което е дало основание те да се разглеждат като въглеродни хидрати т.е като съединения на въглерода с водата. Поради сладкия вкус на някои техни представители например обикновената захар, въглехидратите са били наречени още захариди. По-голяма част от тях представляват полихидроксикарбонилни съединения. Някои въглехидрати съдържат и други функционални групи в молекулата си например аминогрупа.

Класификацията на въглехидратите се изгражда въз основа на състава и структурата на молекулите на тези съединения. Тривиалната номенклатура и тази на IUPAС са утвърдили окончанието -оза в наименованието на по-голямата част от въглехидратите. Въглехидратите се разделят на монозахариди , олигозахариди и полизахариди. Монозахаридите се разделят на алдози и кетози, а олигозахаридите на дизахариди, тризахариди и други. Полизахаридите се разделят на хомополизахариди и хетерополизахариди. Между трите групи въглехидрати съществува генетична връзка определяща се от състава, структурата и големината на молекулите и техните свойства.

Монозахаридите са най-простите въглехидрати, те са полихидроксиалдехиди и полихидроксикетони и молекулите им съдържат от 3 до 8 въглеродни атома. Молекулите на олигозахаридите са образувани чрез кондензация на сравнително малък брой от 2 до 10 монозахаридни молекули в съответствие с това те се разделят на дизахариди, тризахариди и т. н. Молекулите на полизахаридите са изградени чрез кондензация на голям брои монозахаридни молекули те се разделят на хомополизахариди или хетерополизахариди.

Монозахаридите са бихункционални съединения - моликулите им съдържат алдехидна или кетонна група и голям брой хидроксилни групи т.е. те са полихидроксиалдехиди или полихидроксикетони.

Класификацията на монозахаридите се основава на два признака- вида на карбонилната финкционална група и броя на въглеродните атоми в молекулата който е обикновенно равен на кислородните атоми. Според първия признак монозахаридите се разделят съответно на алдози и кетози, а според втория признак както алдозите така и кетозите биват триози, тетрози, пентози, хексози и т.н. В молекулите на монозахаридите въглеродните атоми са свързани в права верига и при един въглероден атом може да бъде свързана само една хидроксилна група.

Алдозите се разделят на алдотриози, алдотетрози, алдопентози, алдохексози и т.н. В техните молекули алдехидната група е при краен въглероден атома,а при останалите въглеродни атоми има свързана по една хидроксилна група.Много от алдопентозите и алдохексозите са природни продукти. Най- простата по състав и структура алдоза е глицеролалдехидът. Той е алдотриоза и притежава асиметричен въглероден атом и следователно има два енантиомера. Тяхната конфигурация може да бъде определена по R,S- системата на Кан-Инголд-Прелог. Преди нея за означаване конфигурацията на монозахаридите и други хирални съединения е била създадена т.нар. D,L-система. За нейното изграждане като основа са послужили именно конфигурациите на енантиомерите на глицеролалдехида. Условно е било прието с D (+) да се означава този негов енантиомер в проекционната формула на които хидроксилната група е отдясно когато алдехидната група е отгоре. При същото условие в проекционната формула на другия енантиомер, означаван с L(–), хидроксилната група е отляво. Конфигурацията на D-енантиомера съответства на R-конфигурация, а тази на L-енантиомера на S-конфигурация по новата R,S система. D,L-системата се основава на една постановка: монозахариди които могат да се разглеждат като произлезли от D-глицеролалдехида чрез удължаване на въглеродната верига откъм алдехидната група,се обединяват в т.нар. D-стеричен ред енантиомери. По аналогичен начин се регламентира формирането на L-стеричен ред на монозахаридите въз основа на сходството на тяхната конфигурация с тази на L- глицеролалдехида. По- висшите от глицеролалдехида алдози притежават нарастващ брой структурно различни асиметрични въглеродни атоми и следователно имат 2n сигма диастереомери. Те се систематизират съответно в D- и L-стерични редове според конфигурацията на най-отдалечения от алдехидната група асиметричен въглероден атом. Енантиомерите на дадена алдоза имат еднакви наименования окончаващи на -оза, пред които се означава конфигурацията на всеки от тях: D или R, съответно L или S. Диастереомерните алдози които се различават по конфигурацията само на един въглероден атом се наричат епимери.


Материала е изпратен от: АНТОАНЕТА СТОЯНОВА




Изтегли материала