Четв, 27- ми Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Вълнуващата драма на цар Едип от едноименната драма на Софокъл


Истинската сила на завръзката на действието бихме могли да открием, ако се пренесем във времето, когато е представена трагедията. Зрителите на Атина добре знаят историята на Едип и я приемат като исторически факт. На тях им е добре известно името на убиеца н аЛай. Ето защо те се вълнуват дълбоко, когато Едип поема ролята на отмъстител за убития цар, слушат изтръпнаи страшното самопроклятие:

Проклинам аз убиеца- да влачи той,

злодеят, сред вечно зло живота си!

Древните , но и съвременните зрители, усещат жестоката ирония на съдбата и в думите на Едип, че незнае да има виновен в семейството му за тази смърт. Вината на Едип не е трагичната вина на Креон и Антигона от любимата творба на Софокъл „Антигона”. Той не е разпънат м/у дълга пред държавата и дълга пред рода. Неговата вина е лична- виновене, че убива човек, че обвинява невинни хора, че изрича греховни думи спрямо боговете. Нежеланието на Тирези, да каже истината предизвиква владетелския му гняв, който е съвсем неоправдан. Още по- несправедливо е обвинението му: „убивал си, макар и не с ръка”. Разкритията на жреца са устно и точно обвинени:

Главният убиец си самият ти!

С най- близките си в срамни връзки.

Истината разгневява царя и ражда грубата подигравка: „Сляп си ти с очите, с ума си, и с ушите си”.


Материала е изпратен от: Свобода Петкова




Изтегли материала