Четв, 27- ми Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Вълнуващата драма на цар Едип от едноименната драма на Софокъл


Тази фраза е ключ към вината на Едип, защото никой освен него не е така всеобхватно „сляп”. „Сляп с ума си”, той вижда несъществуващ заговор и заслепен от владетелския гняв отрича пророческата дарба на Тирезий. Така извършва още по- голям грях- като напомня историята със Сфинкса, той казва, че го е победил с разума си, но за него не се чувства благодарен на боговете. И ще продължава да ги обижда като нарича гаданията н ажреците им „празни предсказания”. „Сляп с ушите”, Едип не чува страшното предсказание, че никой от смъртните няма да загине по- окаяно от него. Щастлив с Йокаста, той е забравилсилата на съдбата и пропуща край ушите си думите”гибел ти донесе твойто щастие”. Към извършените грехове се прибавя нов- появява се обвинението към почтения Креон, че иска неговия трон. И отново е глух за разумните доводи на противника си, че не се стреми към това, защото се радва на „мирна слава и могъщество”, без да има тревогите на царя. „Сляп” с ума и ушите си, Едип оставя гнева да вземе връх и продължава да обвинява без да има никакви доказателства. Упорито настоява пред хора да избере един от двамата- неги или Креон. От косвените характеристики, които другите герои правят за Едип, най- точна е характеристиката на Креон:

Характер като твоя е с право

най- непоносим за себе си.

Ще открием нейната точност в края на драмата, когато Едип изпитва неудобство от срещата с Креон и се чувства смазан от неговото благородство. Посочил трагичната вина на героя си, Софокъл го повежда към перипетии, чрез които ще достигне чрез узнаване на истината. Религиозният скептицизъм на Едип откриваме и у Йокаста, но за разлика от съпруга си, тя се изразява по- внимателно. В желанието си да го успокои, тя внушава, че предсказателите са хора и могат да грешат, че ако боговете искат да кажат нещо на човека, ще намерят начин да го сторят. Нейният разказ за смъртта на Лай постига обратен ефект. Обстоятелствата на неговата смърт напомнят на Едип времето, когато избягва от „бащиния дом”. Описанието на Лай и свитата, убеждава Едип, че той е убиецът на предишния цар, че заради него е гневен Аполон, че собственото му проклятие се обръща против него. Трагично е съзнанието, което преценява, че двигател на смъртта, са станали неговата гордост и гневливост. Но още по- трагична е безизходността, защото дори да напусне Тива, той неможе да се върне в Коринт, където го чака страшното предсказание. За негова участ, трябва да кажем, че поставя дългът пред държавата над човешките си страхове и настоява пред Йокаста, да повика единствения жив свидетел. Всяко поредно препятствие сломява все по- тежко Едип, защото в него парадоксално се разминават човешката добронамереност и истината. Дошлият от Коринт вестител разказва за смъртта на Полиб и колкото и неуместно да е, Едип се радва, защото не е причинил смъртта на оня, който смята за свой баща. Обаче се страхува да седне на престола, защото „майка му” е още жива.


Материала е изпратен от: Свобода Петкова




Изтегли материала