Вторник, 21- ви Май
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / История

Външна политика на българия през 13 век


Външна политика на България през втората половина на 13 век


Общи характеристики: ясно личат две основни тенденции в българското развитие;


  1. България пропилява всички територии, отвоювани от първите Асеневци до 1241 г. без Мизия;

  2. Непрекъсната ескалация на татарското влияние в страната, докато не се стигне до установяването на татарска хегемония през управлението на Чака (1298-1300 година)


Основни характеристики на териториалното разширяване и стесняване на Средновековна България


Мизия, Тракия и Македония – геополитически специфики


Мизия е естественото от географска гледна точка териториално ядро на средновековна България; териториално ядро на средновековна държава – тези земи, без които съществуването на държавата е немислимо; примерно за Франция това е областта Ил дьо Франс т.е. земите между Париж и Орлеан, за Англия – средното течение на река Темза; В периода от 1185 до 1187 Асен и Петър отвоюват териториалното ядро – Мизия и легитимират успехите си с Ловешкия мирен договор; в следващите три години до 1190 г. превръщат Мизия в една микро- България и едва тогава пристъпват към освобождаването на всички земи с преобладаващо българско население.


Тракия или Македония. Най- общо казано териториите с преобладаващо българско население обхващат историко-географските области Тракия и Македония. Географски те са доста различни и са доста добре разграничени от течението на Струма и веригата планини от Западна Стара планина до Беласица, включително. Това естествено повдига въпроса – коя да е първа: Тракия или Македония. Неговият отговор е даден още от хан Крум (803-814) и това се превръща в постоянна традиция за българската външна политика. 808-810 Крум най-напред насочва експанзията си към Македония; през тези три години завоюва Софийското поле и горното и средно течение на Струма; така Крум си осигурява стратегически достъп до двата пътя към Македония: северен – Средец, Велбъжд, Скопие през планината Осогово и южен – Петрич, течението на река Струмешница, крепостта Струмица и оттам към Охрид; въпреки привидните успехи томва се оказва стратегическа грешка, от която Никифор І Геник се възползва по най-добрия начинх – докато българската армия е в Македония, византийската превзема Плиска. Защо? Първо, Македония е по-далече от Плиска отколкото Константинопол; Второ, пътят Константинопол – Плиска е много по-удобен за преминаване отколкото Македония- Плиска; Крум след 811 година вярно преценява грешката си; 811-814 той си поставя за цел да създаде гаранции срещу повтарянето на похода от 811 г.; в тяхното търсене той правилно преценява, че България първо трябва да завладее Тракия и едва тогава Македония; акад. Иван Дуйчев – „Битката за Македония трябва да се спечели най-напред в Тракия”.


Материала е изпратен от: Калоян Стоянов




Изтегли материала